Маршрути и забележителности
Село Орехово е една от изходните точки за множество туристически маршрути и преходи през рида Чернатица. Туристическите пътеки са маркирани сравнително добре. От селото може да се направи връзка с всички съседни села – Бяла черква, Забърдо, Лилково, Осиково, Ситово и Чуреково.
През Чернатица преминава и най-дългият екомаршрут в Родопите – Хвойна – Елидже. Маркиран е със зелен цвят. С червен цвят е маркиран туристическият маршрут от Храбрино до Пампорово, който се слива с Е8 край хижа Студенец под връх Снежанка.
По самото било могат да бъдат открити останките на трако-римския път, който е свързвал Горнотракийската низина и Беломорието. Червената и синята туристическа маркировка по билото преминават през няколко добре запазени участъка от древното трасе.
Всички маршрути са добре организирани и покриват най-важните туристически обекти в района: Чудните мостове, Цирикова църква, Кабата, връх Персенк, водопадите край Орехово.
Водопадите около Орехово
Най-близо до селото е водопадът „Дуплевото“, разположен в едноименна местност, на няколкостотин метра от западния край на Орехово. Той се намира в най-ниската част на скален пролом под връх Орешица. Водите му се изливат живописно пред входа на пещерата Голямата дупка. В сухата част на годината пресъхва, но в периода на снеготопенето и след обилни дъждове гледката е впечатляваща.
Другият красив водопад наблизо е Скакалото, който отстои само на 2 км на юг от Орехово по пътя за хижа Персенк. Също като Дуплевото, той е пълноводен през пролетта и началото на лятото, след което пресъхва.
На около 3 км на юг от селото, в каньона на река Коилов дол се намира и скалният феномен Костен камък – колосален скален масив, приличащ на огромна стена, над която расте вековна смърчова гора.
Тази уникална по рода си скална формация е обявена за природна забележителност през 1965 г. Именно тук се намира третият водопад, носещ същото име – Костен камък. Водите му се изливат от голяма скална ниша, а височината на водния пад е над 30 м.
Римският път през Чернатица
Официалното му археологическо название е Централен трансродопски път. Използван от траки и елини, пътят е настлан от римляните със солидна каменна настилка, която, в няколко участъка, е останала непокътната до днес. Античният път е бил най-пряката връзка между главния град на провинция Тракия – Филипопол и Авдира на брега на Егейско море. Археолозите го наричат Виа Егнатия, като той е бил един от най-ранните търговски пътища, прекосяващи Родопите през периода на I-во хил. пр. Хр. Първоначалното му трасе може да бъде проследено около откритите многобройни археологически обекти по билото на рида Чернатица.
Връх Голям Персенк
Голям Персенк, с височината си от 2091 м., е първенецът на рида Чернатица и петият по височина в Родопите. Според една от хипотезите за произхода на името му, то е дадено от френския поет Ламартин, като то е означава „баща на петте“, имайки предвид, че е най-големият сред близките му събратя Малък Персенк, Елдермон, Комините, Гургутевица и Цирикова черква.
Интересна история също представлява и хипотезата, че при завладяването на Родопите, римляните са заварили на върха тракийско светилище, което на латински се произнася „персанкт“ – свято място. Оказва се обаче, че събратът му – Малък Персенк е по-предпочитан за изкачвания заради красивата панорама, която се разкрива по пътя към върха.
Параклисите около Орехово
Районът на селата Орехово, Малево, Хвойна и Павелско е известен като Рупчос – свещено място, приютило най-много православни храмове в Родопите. В миналото, край Павелско е имало дори метох, който подслонявал монасите по пътя им към Бачковския манастир. Днес в Рупчос има почти 100 храма – 86 параклиса и 8 църкви, като само в околностите на Орехово параклисите са 28. Ограждат и закрилят селото от всички посоки и могат да бъдат свързани в приятни пешеходни маршрути или посетени по отделно.
Челевешката пещера
Наричат я още „Чиляшката пещера“, защото легенда гласи, че през смутните времена на Османското робство в нея са вкарани насила и изгорени живи голяма част от жителите на Орехово.
Дължината й е 305 м., а денивелацията – 12 м. Пещерата не е благоустроена, но проникването в нея не изисква наличието на специализирано пещерно оборудване.
Цирикова църква
Това може би е един от върховете в Родопите с най-мрачна и тъжна история. В църквата до върха са изклани стотици жители от близкото село Забърдо, отказали да сменят вярата си. Твърдите във вярата си християни били вкарани в църквата и изклани един по един заедно с децата. Ужасяващи викове и писъци огласили цялата околност чак до Чепеларе. Обезглавените тела били хвърлени в дълбок каньон под върха.
Днес, недалеч от параклисчето на върха, се намира все още непознатият и непопулярен разлом, носещ същото име – Цирикова църква. Преминаването по дъното на скалния лабиринт е предизвикателно и вълнуващо изживяване, което ви дава възможност да се потопите в едни от най-девствените части на Родопите и Чернатица.
Чудните мостове
Чудните мостове са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м). Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив и на 35 км северозападно от Чепеларе. Мостовете са обявени за природна забележителност през 1949 г.
В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове. Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.
Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея.
Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появили Чудните мостове.